Пенка Денева Цанева, с псевдоним Бленика е българска поетеса, мемоаристка и преводачка. Пише разкази за деца в списанията „Детски свят“, „Прозорче“ и др.

    Любомир Бобевски използва псевдонимите: Бурний, Вихрогонов, Катя Мишайкова, Многострадалний Йов, Г. Потоков, Теменужков, Детелюбов и др. Печата в сп.  "Здравец" и редактира сп. "Светулка". 

    Христо Борина е псевдоним на Христо Цанев Минев. Поет на селския живот, библиотекар в Народната библиотека той е един от основателите на съюза на българските писатели. 

   Авторът на "Ванко забраванко" Асен Босев е активен сътрудник на сп. „Росица“, в. „Детски глас“, сп. „Светулка“, „Детска радост“ и др. Използва псевдонима Жетваров. 

   Патриарха на българската литература Иван Вазов е любимец на децата със своите разкази и стихотворения. Представя се и с псевдонимите: Пейчин, Добринов, Т. Габровски, Боянец, Белчин.

   Павел Вежинов е псевдоним на Никола Делчев Гугов, но понякога използва и псевдонима Леля Трендафила.

   Тодор Генчов Влайков, още наричан с псевдонимите си Веселин, Здравко, Богомил, Гражданин, е писател, общественик и политик. Най-известното му произведение е повестта „Дядовата Славчова унука“.

   На Добри Войников дължим полагането на основите на модерния български театър. Той се подписва и като: Див дядо, Старо харо,  Дядо Дръндьо, Хитър Петър.

   Дора Габе, с рождено име Изидора Пейсах, обнародва поезия, пътеписи, разкази в детските периодични издания: „Светулка“, „Детска радост“, „Детски свят“, „Другарче“, „Детски живот“, „Росица“, „Славейче“, „Весела дружина“, „Прозорче“ и др. Подписва се като: Ранина, Богдан Харитов, Чичо Борис.

  Любомир Дойчев  редактира в. "Барабанче", сп. "Прозорче". Автор на "Весели истории за деца и юноши", "Шишко и Слабишко" и др. Използва няколко псевдонима: Батко Златко, Батко Любчо, Булавка, Грандо Шмекерандо, Декаве и др. 

  Стоян Дринов сътрудничи на сп. „Веселушка“, „Детска радост“, „Другарче“ и „Светулка“. Издава няколко книги - „Кукувица кука“, „Весели случки“, „Изворче“, „Верни-неразделни“, „Хорце“ и др. Редактор е на детското вестниче „Люлка“. Негови псевдоними са: Син Синчец, Цоцо, Гинка Люлкина.

   Един от създателите на съвременната българска детска литература  Атанас Душков е писал в сп. „Светулка“ под псевдонимите: Адажио, Анжело, Бодил, Девушкин, Драгиша, Нилс Люне, Мамзел Ниночка и др.

   Истинското име на Елин Пелин е Димитър Иванов Стоянов, но той използва и други псевдоними: Бокич, Горка Горчица, Елчо, Иван Коприван, Коколо, Пелинаш, Поручик, Чичо Благолаж и др. Написва първият фантастичен роман за деца - "Ян Бибиян. Невероятни приключения на едно хлапе".

   Владимир Зеленгоров е псевдоним на Владимир Иванов Симеонов. Пише за деца: „Към трезвост” , „Ученици” , „Пъструшко” , „Звездочелото конче”  и др. Сътрудничи на „Въздържателче”,  „Детска радост”, „Светулка” .

   Светозар  Акендиев  Димитров, известен с псевдонима Змей Горянин, печата първите си разкази в сп. „Детски живот“. Издава книжки от библиотеките за деца и юноши „Златен клас“, „Отбрани приказки“, „Джудже“, „Завети“, „Родно гнездо“, „Златна библиотека“, „Древна България“, „Чудните книжки“. Пише и под други псевдоними:  Камен Къщов, Селестен, Аджер, Димитър Соколов, Захари Лютаков и др.

   Младен Исаев използва псевдонимите: Оса, М. Пролетаров, Р. Светлов. Автор е на чудесната детска песничка: „Високи сини планини…“ и др. произведения за деца.

   Детската писателка Райна Иванова Радева-Митова е известна като Калина Малина, но използва и псевдонима Рюрик победител. Автор е на около 50 книги за деца, както и на първия български детски роман „Златно сърце“. Също така на нейно име е създадена награда.

   Поета  Асен Калоянов сътрудничи на детските вестници и списания „Славейче”, „Барабанче”, „Детски свят”, „Венец” и др. Среща се и като: Безименка, А. Браянов, Пейчо Волнев, А. Добрянов, Кал, Калас, Кало, Калс, Къртица, Ясен, Ясенин.

·             Дамян Калфов е виден писател хуморист. Има много псевдоними: Албатрос, Арбитер Елеганциорум, Глухар, Дон Васкуале, Олд Голман, Гумми арабикум, Експерт, Зенит, Катерач, Кириелейсон, Ларс, Лъв безгласният, Магистратус магнус, Монтевидео, Омега, Сандвич, Ураний, Фадинг, Целзиус и др. Издава сборници с разкази за деца: "Гора, малката сърничка", "Носът на Дядо Мраз" и др.

    Светослав Камбуров-Фурен е създател на литературно-сценичния образ на Педя човек-лакът брада, на детските пиеси „Златка, златното момиче“ и „Жар птица“. Използва псевдонимите: Вуйчо Слав, С. Д. Бержерак, Медуза, Мелпомен, Мелпомена, Палма, д-р С. Палмов.

      Емил Дончев Станчев, известен под псевдонима Емил Коралов, е издател и редактор на популярния вестник с библиотека „Весела дружина“, където публикува първите български фантастични романи за деца и юноши. Пише и под Запушалка, Е. Зрак, Корал.

     Спас Кралевски е псевдоним на Спас Любенов Милев. Сътрудничи на сп. „Пламъче“, “Звънче“, като се подписва и под името Панчо Ивигилиев и Метличина.

    Истинското име на Славчо Красински е  Венцеслав Генков Кръстев. Пише поеми и разкази за деца: "Крачулан и Караман“, „Момичето с райския глас“, „Една къща в гората“ и др.

    Денчо Марчевски  с псевдоними: Лепо, Люляк, Д. Люляков  публикува първите си разкази за деца в сп. „Юноша“ и „Наши дни“. Сътрудничи на  „Учителска мисъл“, „Изгрев“, „Юноша“, „Венец“, „Другарче“, „Картинна галерия“ и др.

    Николай Мизийски пише хумористични стихове за възрастни и деца. Истинското му име е Никола Илиев Бърдаров. Пише и под псевдоними:  Горски явор, Детелин, Николай Мизийски, Нил.

    Стоян Михайловски, авторът на стихотворението „Кирил и Методий“, което се превръща в училищен химн, използва псевдонимите: Госпожица Р. Х., Де Профундис, Драгостин Истров, Викентий Розенберг, Евгений Рязков, С. Стрелков, De Profundis, Un Bulgarie.

  Стефан Мокрев  пише разкази и приказки за деца: "Царският лъв”, „Тъжните мравки”,  „Кантон“, „Приказна книжка”, „Желю Жълтицата” и др. Среща се и като: Безпетаков, Любелин, В. Нещастин, Венко Николаев, Емилиян Янтров, Cornelius.

   Никола Монев сътрудничи на сп. „Светулка”, а после и на редица други детски списания и вестничета - „Детска радост”, “Другарче”. Автор и преводач на детски книги. Той е: Н. Златокрилец, Дядо Кольо, Н. Стефанчин, Н. Радкин, Н. М. Дъждец, Н. Даскал Дамаскин, Чичо Пей.

  Минко Неволин е псевдоним на Минко Савов Попов. Пише стихове и проза за деца: “Братче и сестрица“, “Сребърни зрънца” и др.

  Добри  Харалампиев  Зарафов е известен като Добри Немиров. Пише разкази и пиеси за деца, поместени в детските издания: „Барабанче“, „Весел патаран“, „Орле“.

   Богдан Овесянин е псевдoним на Тодор Кръстев Натов. Автор е на книгите: „Бойко козарчето”, „Весели месеци”, „Снежна приказка”, „Пролетно пробуждане”. Негови са и псевдонимите:  Елпана, Федя Кръстев, Аглай Никитин, Елга Никитова,Овесянко, Виктория Планинска, Богдан Средногорски, Адажио Чубрак, И. Шубин.

    Васил Павурджиев  пише поезия, хумор, публицистика, стихове и приказки за деца. По-особено значение имат басните му. Използва много псевдоними: Авел, Васка Пепел, Генчо Ганкин, Гражданин Чавдар, Дряново дръвце, Звездин, Имам баялдъ, Лаерт, Лоран, Маргар, Матадор, Павур, Пазачът на фара, Черния рицар и др.

     Димитър Пантелеев издава  книги със стихове, гатанки за деца: „Прозорче”, „Скиорче”,  „Детско сърце”,  “Ветре, дай ми крила” , „Гостът с червения нос” и др.  Негови са и псевдонимите: Д. Бобкин, Олга Бончева, Марта Бръшлянова, Страхил Будинов, Гладник, Екс трудовак Онуфрий, Пантелей Пътник, Поручик томас Глан, Плиятелят Герман, Рицар на печалния образ, Сиромах Лазар, Иван Чурила.

    Една от най известните детски писателки Веса Паспалеева  сътрудничи на “Детска радост”, “Светулка”, “Детски свят”, “Другарче”, “Детски живот”, “Росица”, “Кладенче”, “Прозорче”, “Славейче”, “Дружинка” и др. Издава първата си книга "Великденчета" . Оттогава, почти половин век, тя посвещава таланта си на детската литература . Истинското и име е Веселина Владимирова Караманова.

   Истинското име на автора на „Пет приказки“ „Меко казано“ „Копче за сън“ и др. Валери Петров е Валери Нисим Меворах. Автора е академик на БАН и е вписан в почетния списък на Международния съвет за детска книга. Използва псевдоними: Петърчо, Приятел, Асен Раковски, Скамейкин.

    Йордан Сливополски с псевдоним Пилигрим основава и редактира първия български детски седмичен вестник „Пътека“, а по-късно и вестник „Пчелица“, на който е редактор. Другите му псевдоними са: Алегро ма нон тропо, Баю Станю Познавача, Бинокл, Българин, Вечен бозайник, Газда Перо, Глог, Горчивкин, Гюзел Хасан, Даскала.

    Димитър Подвързачов е автор на произведения за деца, сред които: “Приключенията на Крачун и Малчо в София” , поемата “Война в джунглите” и др. Подписва се и като: Бай Станю Познавача, Гений №4, Деметриос П., Един забравен талант, Некий Нагел, Нестроевая сволоч, Репортер, Д. П. Сервантес, Стар воин, Хамлет принц Датски, Храбър войн, Хулиган, Чичо Благолаж.

   Йордан Попилиев  е редактор на сп. „Детски мир”, „Детско знаме” и „Народен страж”. Издава сборници стихове и разкази:„Малкият спасител”, „Малките храбреци” и др. Среща се като Дядо Юрий, Педски Ю., Чичо Влад, Юри Педски, Детски мир.

     Драго Попов сътрудничи с творби за деца на в. „Славейче”, в. „Поточе”, сп. „Детска почивка”, сп. „Венец”, сп. „Светулка”, сп. „Детска радост”, сп. „Пчелица” и др. Негови са книгите: „Безсмъртният балтон”,  „Цар Симеон. Историческа повест”,  „Добър ден, брадат козел. Весели стихове за деца” и др. Превежда Пушкин, Лукашевич, Дикенс и др. Псевдоними: Бръскалка, Дра По Руж, Драгиша, П., Драгостинов, М. Нелюбимов, Халоо.

  Стоян Михайлов Попов, известен с псевдонима си Чичо Стоян, е един от големите поети в българската детска литература от началото на 20 век. Сред най-известните му стихотворения са: „При мама и при татко“, „Сърдитко“, „Майчина отмяна“. Стиховете му са включвани в множество антологии с българска детска поезия. Използва и други псевдоними: Стар чичо, Авел, Баба Лата, Бате Авел, Salvator.

    Христо Радевски е поет, публицист, мемоарист, сатирик, преводач.  Автор е на произведения за деца: “Събко-Зъбко” , “Фокусите на Ян Боян. Книга на чудесата”, “Наопаки” , “Мечтател”, “Сбъднат сън”. Използва псевдонимите: Сашо Стременов, Гражданин, Жандар, Жупел, Избирател, Наблюдател, Оптимист, Оцет, Пародист, Сиромах Пешеходов, Селянче и др.

   Авторът на „Тръгнал кос…“ Асен Разцветников  подписвал първите си стихове като:  Анри, Гаррик, Денчо Етърски, Заловин Fey, Калесник, Кент, Пчела, Симо Веслар, Хенри Фей. Истинското му име е Асен Петков Коларов.

    Николай Райнов е автор на 30 сборника с приказки: „Слънчеви приказки“, „Златното птиче“, „Юнак над юнаци“ и др. Той е: Аноним, К. Поборников.

    Георги Райчев с псевдоними: Граф Алмавива, Г. М. Оралков, Г. М. Орлин, Гриша Печорин пише поучителни и хумористични приказки и разкази за деца. Най-известните сред тях са "Циндил-пиндил и Джаста-праста", "Майстор Манаси" и "Марко и Мързеланко".

    Авторът на "Я кажи ми облаче ле бяло…“ е Ран Босилек. Неговото истинско име е Генчо Станчев Негенцов. Той участва в редактирането на сп. „Светулка” и в. „Врабче”. Редактор е и в издателство „Хемус”, където се издава сп. „Детска радост” – едно от най-известните детски издания в България. Автор е на " Патиланци", "Баба Меца", "Родна стряха", "Палави ръчички" и много други произведения.    

    Георги Русафов е  считан за майстор-разказвач на детски приказки. Някои от тях са: „Чудният пръстен“, „Готованко и воденичарят“, „Голчо от Голтупан“, „Юнакът със златните коси“, „Съкровищата на Рудан“, „Ваклин и неговият верен кон“, „Девойчето и зимните хали“, „Омагьосаната воденица“, „13 вълшебни приказки“. Използва псевдонимите: Бетон, Бродяга, Павел Витошки, Денди, Дендюшка, Жорж Бледий, Здравец, Копривкин, Леро, Г. Р. Леро, Густав Морен, Принц Денди.

   Стоян Стойков Русев, е известен с псевдонима си Дядо Благо, но се подписва и с: Дядо Рою, Нанин, Рою, Баба Тодора, Баба Димка, Станка Радкова. Той е автор на много приказки, стихове, поговорки и скоропоговорки, възприемани като народни умотворения. Работи като редактор за сп. „Градинка“ , сп. „Росна китка“ , в. „Славейче“ , в. „Бисер“.

   Ненчо Савов повече от 50 години работи в областта на детската литература, като  сътрудничи на редица детски издания. Подписва се като: В. Ведринов, Франсоа Моранд, Н. Нарцисов. Негови са произведенията: „Първи звезди”, “Братска обич”, “Двама другари планинари“, „Шарено герданче” и др.

    Владимир Селянов е псевдоним на Иван Панайотов Попов. Други негови псевдоними са: Муса Кеседжия, Венцеслав Неделинов, Иво Пе, Кеса Мусаджия. Написал е сборници с разкази за деца: „Червеното петле“, „Гочо чудото”,  „Първо звънче”,  „Заю Баю смел юнак”, „Млади водолази”,  „Златната сърничка”,  „Чудни великани”.

   Трифон Стоянов Симеонов, по-известен с псевдонима си Трайко Симеонов за първи път печата в сп. „Славейче“ през 1907 г. Редактор е на  в. „Другарче“, сп. „Светлина“, „Теменужка“, „Детски свят“, „Детска градина“ и „Поточе“. Преработва множество произведения за деца от народното творчество – залъгалки, броилки, скоропоговорки, пословици и гатанки. Автор е на текста на редица оперетки. Пише под най-различни псевдоними: Богомил Бранков, Здравка Долинска, Мала Мин, Горчо Незлобин, Незлобинко, Ярослав Снежин, Снежинко, Светолюб, Чарин, Homo Novus и др.

   Димитър Симидов пише приказки, разкази за деца и юноши, превежда над 150 книги от световната класика. Среща се под името: Ализарин, Атта Трол, Ганчо Пехливанчо, Митика Сим, д-р Ойен С., Диана Семенова, Джими Смит, Теодор Светозаров, Червеногвардеец.

    Бащата на детската литература у нас Петко Р. Славейков използва псевдонимите: Дядо Дечо, Дядо Дудрик, Котларов, Медникаров, Недодялан писач, Новий Гайдар-писар, Рада Гърбачкина и др. Именно той е издател на първото българско детско списание – „Пчелица”. Неговия син Пенчо Славейков – не по-малко забележителен творец и човек, също има псевдоними: П. Айдонидис, Олаф ван Гелдерн, Б. Иванов, Ферхад Меддахи, Любомир Цаклин.

    Александър Спасов Планински, известен като Александър Спасов, е детски писател и педагог. Той е редактор на  сп. „Светулка“, както и на детската библиотека „Слънчеви лъчи“. Той е: Светослав Балкански, Добри, Дядо Слънчо, Александър Майски, Огнянчо, Пирински, Планински.

    Павел Спасов с псевдоними: Индже войвода, Владимир Крън, Богдан Смилян, Страхил, Камен Христов  пише приказки и разкази за деца:  „Зеленият принц” „Белите коминочистачи” и др.

   Евтим Спространов  публикува в редица периодични издания, сред които са редактираните от него вестници „Отечество“ и „Вести“, списанията „Ученически другар“, „Детска забава“, „Народен страж“, „Покровител на животните“.  Подписва се под: Кара-Бурун, Кутр, Е. Маркулев, Митре Ристовчанин, Kara-Bouroun, Бугарин, Беш-Чинар, Охридчанин, Македонец, Анин, Кирил, Три звезди, Митре Спасов, Мойсо Митрески, Орешков и др.

    Лъчезар Станчев е и главен редактор на сп. „Славейче“, „Чавдарче“  и „Дружинка“ . Пише за деца и младежи весели стихове, гатанки, въртележки, верижки, приказки, броилки, романи. Използва псевдонимите: Бързолет, Л. Веронов, Л. Владимиров, Л. Жаднев, Жаднев, Чичо Дичо.

    Паулина Станчева е псевдоним на Калиопа Костова Паласакева. Пише първата си приказка още в началното училище. Едни от най-популярните произведения, написани от нея са: „Горско училище“, „Марийкината рокличка“, „Момчето с котвата“, „Момчето и кучето“, „Шарено детство“, „Двете братчета и Суска“, „Д'Артанян се връща победител“ . Среща се и като: Авлига, Жената на Маякин Ст., Принцеса Ванна, Liberulino.

    Георги Стоянов е основател на детското списание „Светулка“, в което публикува разкази, басни, приказки и стихове. Освен това издава в. „Слънчице“, както и сп. „Пролетни зари“.  Използва: Дядо Страдлю, Георги, Г. Зеленгоров, Дядо Здравец, Калинка-Малинка, Кумчо Вълчо, Латинка, Пенка, Руска Божурова, Селянче, Г. Угорчен, Чичо Бръмбарчо, Чичо Светлю, Зелен здравец, Калинка, Огорчений, Пейчев и др.

   Йордан Стубел e псевдоним на Йордан Иванов Бакалов. Той се  насочва трайно към литературата за деца –  “Веселите роднини” , “Шарена книжка” , “Дим се дигна”, “Скитница-игла”, “Небивало”, “Господин Свинчок, г-жа Свинка и двете палави свинчета, палави братлета” . Използва и  псевдонимите: Глория Гречиана, Дако, Надя Павлова, Синигер.

   Петър Стъпов  е редактор на сп. „Картинна галерия”. Пише разкази, приказки, повести, романи за деца като се подписва и като: Антей, Александър Громов, П. Джумалиев, П. Ст. Иванов, Камен И., П. Митин, Петьо Митин, Петър Ноев, Перотон, Пертон, Петис, Пивас, Пиедо, Репортьор, Труч, Чанк.

   Истинското име на Георги Сърненски е Георги Колев Караджов. Поет-сатирик, прозаик, детски писател, журналист той използва и псевдонимите Лео, Блага Билка, Рекс, Тоз, който получава плесници, Безпаричния паж, Лор, Сатирикон, Карнавал, Старият звънар, Тихомир Бурянцев. Дядо на политика Слави Бинев.

   Неделчо Тинчев е автор на книгите „Недоизплакани сълзи”, „Край Росица. Стихове за деца” и др. Сътрудничи на българската периодика за деца - сп. „Пчелица”, сп. „Светулка”, в. „Поточе”, в. „Барабанче” и мн. др. Неговият псевдоним е Розин.

    Григор Угаров е псевдоним на Григор Ангелов Кошев. Известен е като автор на произведения за деца и юноши с приключенска и научна тематика. Сътрудничи на „Светлоструй”, „Славейче”, „Росица” и др. Написва: „Горското дете”, „Синигерова жалба” , „Коледен гост”, „Малкият пътешественик” и др. Пише и под: Гайдар, Таралеж, Угар, Чародей.

    Николай Фол е Николай Тодоров Георгиев. Като писател е автор на разкази, книги и много детски пиеси, сред които „Мишока Мики“, „Принц Вей Хайвей“, „Татунчо и Татунка“, „Принцесата Пики Тики“. 

   Тодор Александров Илиев, с псевдоним Тодор Харманджиев, е написал поеми и стихове за деца: „Весели приключения на Бежан и Стоян“ , „Щурчето“ , „Весели поеми за малки и големи“, „Гълъби“ , „Разплата“. Използва и псевдонимите: Бром, А. Горняк, Калий, Куминочистач.

   Георги Хрусанов за пръв път печата като ученик в първи прогимназиален клас в сп. „Звънче”. Книги за деца: „Лисана в капана”, „Чудното изворче” , „Непослушните маймунчета”, „Хубавица-умница”, „Пляс-пляс, ръчички”, „Китки за мама и татко” , „Кукувички”, „Лъжко”. Той е: Буревестник, Николай Василев, Александър Горанов, Г. Димитров, Вяра Икономска, Иеромонах Гео, Чудомир Слънчев.

   Ценко Цветанов е редактор на сп. „Поточе“ , в. „Въздържателче“ , в. „Млада дружина“, сп. „Училищен преглед“,  „Български книгопис“, "Весела дружина". Псевдонимите на автора са: С. Великов, Косе Босе, Велико Самин. Негово дело са разкази, приказки, басни, повести и романи.

   Истинското име на Цанко Церковски е Цанко Генов Бакалов. Той има и богато творчество за деца – „Детска раздумка“ , „Росни капки“, „Златни класове“ , „Полска китка“ , „Кукуригу петленце“, „Събуди ме, мамо“ . Автор е на текстовете на популярни български детски песни като „Прела баба“ и „Зеленчуци който не яде“. Сътрудничи на сп. „Детска почивка“ под псевдоними: Белочерковски, Бойко Будинов, Ибришим ефенди, Саръджзмели Мемедаа, Пран Гого, Селяк, Стария славей, Хайдут Сидер.

      Стилиян Чилингиров публикува за пръв път в списание „Звездица” , а през 1901 г. издава първата си книга - „Букетче”, стихотворения за деца. Назначен е за коректор на сп. „Училищен преглед“.  Използва псевдонимите: Булгарикус, Батю Стилю, Деян скромний, С. х. Добрев, Един българин, Един стар обществен деец, Звезда, Палма, Прогресист, Ринчо-Минчо, Скитач, Скитник, Снежко-белодрежко, Соня, Спартански, С. Спартански, Стильо Чирака.

   Истинското име на Чудомир е Димитър Христов Чорбаджийски. Като писател-хуморист той е използвал и други псевдоними: Брей, Буква, Оскар Бум, Двапътифан, Дели Димо, Ермалък Максим, Максим Гладний, Мария В-ва, Пилот, Сечко Бечко, Стрелец, Фанко Фтичката, Фанфан, Чанга-Чунга, Чик-чирик, Шлук и Яу.